изкуства и занаяти: ключове за научно творчество

Вече не е тайна: изкуствата и занаятите правят добри учени

Какво всъщност прави един учен по-успешен в кариерата му, от друг; Програмата за учени (Учен проект) надлъжно изследване на различни учени, разкри тайна, за която никой не можеше да подозира: изкуства и занаяти хобита.

The 1958, психолог Бърнис Ейдусън, от университета UCLA (Калифорния – САЩ) събра четиридесет млади учени от района на Лос Анджелис, които се съгласиха да се подложат на психосинтезни анализи и IQ тестове, на всеки пет години за неопределен период от време. Учените се съгласили и на интервюта, в които да отговарят за работните си навици, техните очаквания, техните успехи и неуспехи, културни дейности и др. Събрана е и статистика, свързана с техните публикации и препратки.

В рамките на двадесет години стана ясно, че програмата Scientist, то наистина би могло да разкрие тайните на великата наука. До 1978, четирима членове на групата са спечелили Нобелова награда (включително Линус Полинг & Ричард Файнман) и още двама бяха номинирани за тази награда няколко пъти. Единадесет други, са избрани в Националната академия на науките. Въз основа на публикации и доклади, останалите учени имаха доста посредствена кариера. Някои дори не успяха да преследват кариера като учен и се насочиха към неакадемична работа. Сравнявайки тези групи, Ейдусън и нейните изследователи, те се надяваха да намерят улики за научен успех.

обаче, извличането на тези улики от данните се оказа трудно. След смъртта на Ейдусон в средата на неговото десетилетие 80 с домакин Морин Бърнщайн и нейния син Боб. Експертът по статистика Хелън Гарние също участва. Новият екип прави всички възможни промени в различни психологически аспекти & IQ тестове с различни параметри за научен успех. Те обаче останаха с празни ръце. Оказа се, че много успешните учени, трудно е да ги разграничим психологически от по-малко успешните им колеги.

Екипът решава да го върне на учените 1988, при нов опит, фокусирайки се този път върху аспектите на изкуствата и занаятите, в техните забавни навици, в техните технически и интелектуални „инструменти“, които са използвали за решаване на своите научни проблеми. Този път статистиката имаше значителни разлики между много успешни и средни или под средните учени. Нобеловите лауреати и членовете на Националната академия са много по-склонни да го направят:

• Имате една или повече професии (до дванадесет) от техните по-малко успешни колеги (тук е Файнман, който свири на барабани и Полинг, китара).
• Те вярват, че познаването на изкуството, на поезията, на музика и др. то е неразделна част от съществото на обучаващия се учен.
• Те споменават начините, по които техните професии, те популяризираха своята научна работа и
• Да използва много по-широк набор от интелектуални „инструменти“ за решаване на проблеми, отколкото техните по-малко успешни колеги, включително различните форми на визуално показване, устно и писмено, диаграми и така нататък.

Това последно откритие особено загрижи изследователите. Колкото по-интелектуални „инструменти“ използват учените, толкова по-вероятно е те да бъдат необичайно успешни. Числото, видът и разнообразието от интелектуални инструменти, използвани от учените, свързани с техните хобита. Поетите например са склонни да бъдат вербални мислители, художниците и музикантите са склонни да бъдат визуални мислители. Скулпторите са склонни да бъдат кинестетични мислители, а тези, които обичат електронни занимания, са склонни да използват най-широката гама от духовни инструменти, може би поради необходимостта от интерпретиране на абстрактни диаграми чрез ръчни умения в 3D, функционални устройства.

Тези корелационни резултати от професии, те са допълнително свързани с времето на управление на практиката сред различните групи учени. Много успешните учени, те твърдяха, че са мързеливи, въпреки че са работили дълги часове, защото ценят релаксацията като начин да освежат ума си. също, те ограничиха времето, което прекарваха в програми, които нямаха надежда, преди да се насочим към нещо по-обнадеждаващо. Успешните учени обикновено имат повече проекти, с по-кратка продължителност и по-голямо разнообразие от техните по-малко успешни колеги.

Напротив, почти всички, по-малко успешните учени вярваха, че ако прекарват повече време в своята лаборатория и програма, който обикновено беше един и единствен, биха били по-успешни. Следователно, пое значително по-малко проекти, през цялата си кариера, от техните успешни колеги. допълнителен, по-малко успешните учени са имали най-малко занимания и са изразили мнение, че тези занимания са изяли ценно време и енергия, в ущърб на тяхната научна цел.

Начинът също, под които учените разбират своите грижи, се оказа решаващо. Има разлика между ерудицията (което доминира в знанията и уменията по много предмети) и аматьорът (който бърка без дълбочина в много области). Има и разлика между изучаването на много несвързани неща и осъзнаването на връзката между много неща. Научното творчество не зависи само от добре смазано въображение, съчетано с навиците за упорит труд, но главно от способността за интегриране по функционален начин, по-широка гама от идеи, концепции и умения от обикновено.

Помислете за следното: за много нейни биофизици 19^u век, имаше пряка връзка между броя на техните професии и обхвата на откритията, които направиха (Крейнфийлд). О Хелмхолц (немски учен и философ), например, той свири на пиано в свободното си време и е пионер в биофизическото изучаване на музиката, като прилага знанията си и по физика (резонанси) както и за психологията (възприятие за хармония). По подобен начин Чарлз Дарвин брилянтно свързва разнообразните си интереси в географията, геология, палеонтология и икономика при изследване на теорията за еволюцията чрез естествен подбор (Грубер).

Историкът на науката Хауърд Грубер, нарече тази и други ползотворни комбинации от занимания и професии "бизнес мрежи". Философът Джон Дюи ги нарече „интегрирани набори от дейности“ (Корен – Бърнщайн, 1989). Независимо от използвания термин, означава едно и също нещо. Творческите хора намират начини да включат необичайни количества от това, което знаят. Техните професионални и лични дейности работят заедно, вместо да се състезават.

Всъщност историкът на ерудицията Минор Майерс твърди, че сътворението е присъщо комбинативно. Колкото по-разнообразни знания човек разбира и активно контрастира, толкова по-голяма е вероятността да се намерят полезни и иновативни комбинации. Програмата за учени, доказаха, че изкуствата и техниките са основни компоненти в тази творческа комбинация.

библиография:

• Крейнфийлд, П. (1966) Философските и културни интереси на биофизическото движение на 1847. Вестник по история на медицината 21, 1-7.
• Дюи, Дж. (1934) Изкуството като преживяване. Ню Йорк: Балч.
• Ейдусън Б. (1962) Учени: Техният психологически свят. Ню Йорк: Основни книги.
• Рут-Бърнщайн, Р.С. (1989) Откриване. Кеймбридж, М. А.: Harvard University Press.
• Корен Бърнщайн, Р.С., Бърнстейн, М., Гарние, H.W. (1993) Идентифициране на учени, което прави дългосрочно, вноски с голямо въздействие, с бележки за техните методи на работа. Журнал за изследване на творчеството 6: 329-343.
• Корен Бърнщайн, Р.С., Бърнстейн, М., Гарние, H.W. (1995) Корелации между професиите, научен стил, и професионално въздействие на тридесет и осем учени от изследването Eiduson, Журнал за изследване на творчеството 8, 115 137.
• Микеле и Робърт Рут-Бърнстейн